zelenaradost (Милена Френкева)
440 5360
20 авг. 2021 г., 15:06  

Небесно пречистване 

  Поэзия
732 3 14

А тинята в канавката е гъста

и ненаситна, хищна, и всеядна.

Щом потопи човек, дори и пръста,

овалва го калта и му се гади

 

от него, всичко живо, и напразно

си търси думи цветни да го стоплят.

Най-малка драскотина вече дразни

и яма става всеки дребен вопъл.

 

А тинята, душата овладяла,

се прави на господстваща царкиня.

Душата стърже черното до бяло,

а все остава в страшната си тиня.

 

Но паднала сълза зазижда мрака,

калта като попарена се мята.

Душата Бога да се върне чака,

а  тя при Бог се връща в необята

 

от вяра, от любов и от надежда,

от звездно естество и земна кожа,

сълзи плетат ѝ белите одежди,

да литне към звездите е възможно,

 

от прошката небесна засияла,

на себе си простила и ранима,

се носи като гълъбица бяла

в простраствата, и зрими, и незрими.

 

Докоснала звездите, ще запали

фенера си, до вчера непрозрачен,

а днес е чист – блести златисто-ален,

искри в любов, с любов към Бога крачи.

© Милена Френкева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »

8 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??