А тинята в канавката е гъста
и ненаситна, хищна, и всеядна.
Щом потопи човек, дори и пръста,
овалва го калта и му се гади
от него, всичко живо, и напразно
си търси думи цветни да го стоплят.
Най-малка драскотина вече дразни
и яма става всеки дребен вопъл.
А тинята, душата овладяла,
се прави на господстваща царкиня.
Душата стърже черното до бяло,
а все остава в страшната си тиня. ...