18 июл. 2005 г., 07:58

Небесно сиви очи

Поэзия

2K 0 5

Огромен град със прашни улици
и сиви къщи със невиждащи очи...
Усещаш погледите вперени във себе си
през липсващите слънчеви лъчи.

Една тълпа, затворена в килията
с решетки - своите мечти...
И ти се задушаваш в тяхната измислена,
но истинска реалност... а слънцето блести...

Пак питаш се: "На кой му пука?
Нали мечтите им са като планини?
А моята е само мижитурка...
момичето с небесно сивите очи..."

Така е... не търси съчувствие...
тълпата е заета...
Катери се по склона на мечтите си,
но заедно със своите решетки.

А слънцето блести...
но не достатъчно за техните Мечти.
Е и? Нали ти трябват само
небесно сивите очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

heartbroken (Дари)

Разкошно е! Не бях чела подобно стихотворение! Поздравления!!!

2005-07-19T12:56:10+03:00
дю (Мира)

Поздрави! 6!

2005-07-18T19:15:14+03:00
Marisha (Людмила Колева)

И на мен ми хареса. Според мен Даниела е дала най-точното определение за стихотворението, а именно "оригинално". Далеч е от баналното и събужда вуображението. Браво!

2005-07-18T18:49:56+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Много ми хареса! Поздравления! 6

2005-07-18T17:03:30+03:00
fresh (Даниела)

Радва ме. Оригинално е. Вплиташ нишките и на мечтите, и на любовта, и на стадото. 6

2005-07-18T15:12:09+03:00