Небесно сиви очи
Огромен град със прашни улици
и сиви къщи със невиждащи очи...
Усещаш погледите вперени във себе си
през липсващите слънчеви лъчи.
Една тълпа, затворена в килията
с решетки - своите мечти...
И ти се задушаваш в тяхната измислена,
но истинска реалност... а слънцето блести...
Пак питаш се: "На кой му пука?
Нали мечтите им са като планини?
А моята е само мижитурка...
момичето с небесно сивите очи..."
Така е... не търси съчувствие...
тълпата е заета...
Катери се по склона на мечтите си,
но заедно със своите решетки.
А слънцето блести...
но не достатъчно за техните Мечти.
Е и? Нали ти трябват само
небесно сивите очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Абвг Всички права запазени
6
