Небесно сиви очи
Огромен град със прашни улици
и сиви къщи със невиждащи очи...
Усещаш погледите вперени във себе си
през липсващите слънчеви лъчи.
Една тълпа, затворена в килията
с решетки - своите мечти...
И ти се задушаваш в тяхната измислена,
но истинска реалност... а слънцето блести...
Пак питаш се: "На кой му пука?
Нали мечтите им са като планини?
А моята е само мижитурка...
момичето с небесно сивите очи..."
Така е... не търси съчувствие...
тълпата е заета...
Катери се по склона на мечтите си,
но заедно със своите решетки.
А слънцето блести...
но не достатъчно за техните Мечти.
Е и? Нали ти трябват само
небесно сивите очи.
© Абвг Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Разкошно е! Не бях чела подобно стихотворение! Поздравления!!!
-
Поздрави! 6!
-
И на мен ми хареса. Според мен Даниела е дала най-точното определение за стихотворението, а именно "оригинално". Далеч е от баналното и събужда вуображението. Браво!
-
Много ми хареса! Поздравления!
6 -
Радва ме. Оригинално е. Вплиташ нишките и на мечтите, и на любовта, и на стадото. 6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
