28 окт. 2010 г., 13:43

Небето заплака

995 0 0

Небето заплака...                 

Но тихо и нежно         

превърна сълзите в дъжд. 

И дъждът заваля...                

Но тихо и нежно            

превърна красивите капки  в роса.    

Росата целуна,                             

но тихо и нежно                      

повехналите тъжни цветя.    

Цветята изпиха небрежно, но жадно     

небесната жива вода!            

Вдигнаха всички главите нагоре,     

забравиха свойта тъга...    

А небето заплака...         

С дъжд отговори, но...     

дъждът се превърна в дъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елисавета Краева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...