Небето заплака

Poetry » Love

992 0 0

Небето заплака...

Но тихо и нежно

превърна сълзите в дъжд.

И дъждът заваля...

Но тихо и нежно

превърна красивите капки в роса.

Росата целуна,

но тихо и нежно

повехналите тъжни цветя.

Цветята изпиха небрежно, но жадно

небесната жива вода!

Вдигнаха всички главите нагоре,

забравиха свойта тъга...

А небето заплака...

С дъжд отговори, но...

дъждът се превърна в дъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0