28 oct 2010, 13:43

Небето заплака

996 0 0

Небето заплака...                 

Но тихо и нежно         

превърна сълзите в дъжд. 

И дъждът заваля...                

Но тихо и нежно            

превърна красивите капки  в роса.    

Росата целуна,                             

но тихо и нежно                      

повехналите тъжни цветя.    

Цветята изпиха небрежно, но жадно     

небесната жива вода!            

Вдигнаха всички главите нагоре,     

забравиха свойта тъга...    

А небето заплака...         

С дъжд отговори, но...     

дъждът се превърна в дъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елисавета Краева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...