Небето заплака...                 

Но тихо и нежно         

превърна сълзите в дъжд. 

И дъждът заваля...                

Но тихо и нежно            

превърна красивите капки  в роса.    

Росата целуна,                             

но тихо и нежно                      

повехналите тъжни цветя.    

Цветята изпиха небрежно, но жадно     

небесната жива вода!            

Вдигнаха всички главите нагоре,     

забравиха свойта тъга...    

А небето заплака...         

С дъжд отговори, но...     

дъждът се превърна в дъга.