28.10.2010 г., 13:43

Небето заплака

991 0 0

Небето заплака...                 

Но тихо и нежно         

превърна сълзите в дъжд. 

И дъждът заваля...                

Но тихо и нежно            

превърна красивите капки  в роса.    

Росата целуна,                             

но тихо и нежно                      

повехналите тъжни цветя.    

Цветята изпиха небрежно, но жадно     

небесната жива вода!            

Вдигнаха всички главите нагоре,     

забравиха свойта тъга...    

А небето заплака...         

С дъжд отговори, но...     

дъждът се превърна в дъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Краева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...