Нечути мисли...
Боли, не знаеш ли?
Боли, не виждаш ли?
Боли, не разбираш ли?
Боли, пожали ме...
Влизаш в сърцето ми,
оставяш там следи.
Оставяш части от себе си.
А после тръгваш си...
Боли... Боли ден, два, три
и забравям...(очите ти)
усмихвам се и продължавам.
И изведнъж отново се завръщаш в живота ми.
Вмъкваш в сърцето ми
и сила не ми стига да ти кажа спри.
И плаша се, как губя себе си.
Плаша се, как с една усмивка ме подкупваш ти.
Толкова близо си...
И пак се отдръпваш, бягаш...
Наново рана
в сърцето ми отваряш...
А мислите ми...
Онези, несподелените,
онези, в които си само Ти,
моля те, чуй ги...
Лоша съм била!
Лоша съм понякога, не крия.
Но не знаеш ли?
Опитвах се чувствата в себе си да убия.
А колко много искам те,
колко много значиш за мен!
Това не разбираш ли?
Или плашиш се?
Но от какво? От нож, в гърба?
Погледни ръцете ми...
Не виждаш ли?
В тях има само топлина...
За теб я пазих досега,
ако искаш, взимай я.
Но не осъзнаваш ли?
Със нея взимаш моята душа...
P.S.
А че в Tеб се влюбвам...
Не усещаш ли?
© Тайна Градина Все права защищены