Нечути мисли...

Боли, не знаеш ли?

Боли, не виждаш ли?

Боли, не разбираш ли?

Боли, пожали ме...

Влизаш в сърцето ми,

оставяш там следи.

Оставяш части от себе си.

А после тръгваш си...

Боли... Боли ден, два, три

и забравям...(очите ти)

усмихвам се и продължавам.

И изведнъж отново се завръщаш в живота ми.

Вмъкваш в сърцето ми

и сила не ми стига да ти кажа спри.

И плаша се, как губя себе си.

Плаша се, как с една усмивка ме подкупваш  ти.

Толкова близо си...

И пак се отдръпваш, бягаш...

Наново рана

в сърцето ми отваряш...

А мислите ми...

Онези,  несподелените,

онези, в които си само Ти,

моля те, чуй ги...

Лоша съм била!

Лоша съм понякога, не крия.

Но не знаеш ли?

Опитвах се чувствата в себе си да убия.

А колко много искам те,

колко много значиш за мен!

Това не разбираш  ли?

Или плашиш се?

Но от какво? От нож, в гърба?

Погледни ръцете ми...

Не виждаш ли?

В тях има само топлина...

За теб я пазих досега,

ако искаш, взимай я.

Но не осъзнаваш ли?

Със нея взимаш моята душа...

P.S.

А че в Tеб се влюбвам...

Не усещаш ли?