Не ми се живее във спомени,
оставят в сърцето ми белези.
Боли го жестоко от истини,
изричани по време на залези!

Не ми подарявай от розите,
цъфтящи по прага на ада.
Забиват се в мене бодилите
и карат душата да страда!

Недей ме лъжи, че сме истински.
Кажи го, аз и ти сме измама!
Нарисувай ме пъстра във мислите.
Илюзия, но в нея сме двама!

Сълзите само ще взема...
защото са падали в рая!
Ангели плакаха с мене...
пропит е с тях пътят към края...