7 июл. 2010 г., 22:59

Недей

898 0 1

Недей

 

Предлагаш ми да те забравя

и спомен да останеш в мен,

от устните ми да избягаш

и да отпадне тежкия ми плен.

 

Добре… каквото кажеш…

така… добре е… и за мен...

Отново ще мечтая

и стихове ще пиша…  

от музата си запленен.

 

Не… да си жестока ти не можеш

... към себе си, към мен...

Промяна ми предлагаш -

приятели да си останем…

Недей...

 

Звездите ми как гаснат

в очите ти да гледам…

и щастието в спомен

да превръщам бавно.

Недей...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдан Велков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...