Недей
Недей
Предлагаш ми да те забравя
и спомен да останеш в мен,
от устните ми да избягаш
и да отпадне тежкия ми плен.
Добре… каквото кажеш…
така… добре е… и за мен...
Отново ще мечтая
и стихове ще пиша…
от музата си запленен.
Не… да си жестока ти не можеш
... към себе си, към мен...
Промяна ми предлагаш -
приятели да си останем…
Недей...
Звездите ми как гаснат
в очите ти да гледам…
и щастието в спомен
да превръщам бавно.
Недей...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдан Велков Всички права запазени
