Не викай вятъра горещ
сърната горска ще избяга
с вълни заливаш крехка свещ
ръка към пламъка протягаш

Недей очаква приказна жена
фантазия ефирна във нощта...
Във плът и кръв енергия кипи
и бляскат огнено очи-лъчи

Принцесите обичат твърде кратко
любов такава никак не е сладка
Щастие и топлина все търсим ние
в две длани нежност То се крие

Как бих могла да те обичам
в любов гореща да се вричам
обич се от нищото не ражда
Сърцето близостта поражда

Образ блед незнаен и имагинерен
не би могъл да е приятел верен
Сърце ми нежно ако не Те познае
за мене нищо нивга няма да узнаеш

Не казвай че си влюбен в мен
не е настъпил още утрешният ден
днес ме само ти намери и позна
все още съм за теб загадъчна жена

Образи вълшебни показваш ми в нощта
и светлини и багри и приказни цветя
Душа душата вика при нея да се върне
в приказка изящна живота да превърне

Роза бяла нежна в длани притаена
Душата ми ти виждаш в нея обновена
Изворът дълбок и чист я напоява
Поглеждам го и сякаш... ожаднявам

Жена с Душа кат силна птица волна
на робско примирение не е доволна
Тя драскас нокти и дълбоко хапе
и своето не дава в чужди лапи

Вълните хиляди се носят в утринта
Вълна една набира скорост към брега
послушай на прибой далечен песента
виж идва ТЯ една... но с много имена