4 июл. 2006 г., 11:09

Недей

1.2K 0 17
Красиви, казваш, са очите ми
и странна страст във тях искри,
а всъщност болка страшна, мили,
зад блясъка им се таи.

Красиви, казваш, са косите ми
и пламък жив във тях блести,
а всъщност огън пъклен, мили,
в къдриците сега гори.

Красива, казваш, е душата ми
и с бяла нежност тя струи,
а всъщност с песен тъжна, мили,
към лудостта я устреми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти
  • Благодаря ти за поздравите Христо Бъди щастлив!
  • Поздрави и от мен за стиха ти!!!!!!
  • Романтик, Мая, Кате, Вики, Роси, Злати сърдечно ви благодаря за милите думи! Бъдете много щастливи и обичани!
    Валери и на теб специално благодаря за великолепният стих, бъди щастлив и ти приятелю
  • Поли, поздравявам те. Отново ме очарова. Чист човек си.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...