Недей
Красиви, казваш, са очите ми
и странна страст във тях искри,
а всъщност болка страшна, мили,
зад блясъка им се таи.
Красиви, казваш, са косите ми
и пламък жив във тях блести,
а всъщност огън пъклен, мили,
в къдриците сега гори.
Красива, казваш, е душата ми
и с бяла нежност тя струи,
а всъщност с песен тъжна, мили,
към лудостта я устреми.
и странна страст във тях искри,
а всъщност болка страшна, мили,
зад блясъка им се таи.
Красиви, казваш, са косите ми
и пламък жив във тях блести,
а всъщност огън пъклен, мили,
в къдриците сега гори.
Красива, казваш, е душата ми
и с бяла нежност тя струи,
а всъщност с песен тъжна, мили,
към лудостта я устреми.
© Поли All rights reserved.
Благодаря ти
