1 июл. 2008 г., 22:40

Недей да страдаш

952 0 1
 

Недей да страдаш,

моля те, любов!

Така ти мене нараняваш.

В очите ти прочитам нежен зов,

със който днес сърцето ми пленяваш.

Недей да страдаш! Моля те, любов,

и мъката недей във себе си подтиска!

Сега съм сякаш паднала във ров,

където тази мъка ме притиска!

И пак с любов лицето си огрей!

Недей да страдаш, моля те, любими!

Не сe измъчвай повече! Недей!

Недей и моля те прости ми!

Ако за теб е трудно, то тогава знай,

за мен пък двойно повече е трудно

и с болката си мен убиваш май.

Да, мен! Макар да ти е чудно!

Защото как спокойно да заспя,

когато знам, че ти очи не можеш да затвориш

и с мисли тежки, и безброй,

в безсънни нощи дълго ще се бориш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Матева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно красиво и болезнено вълнуващо стихотворение... И го прочетох в момент, когато абсолютно адекватно отразява настроението ми, което го прави още по-специално за мен! Поздрави, Галина и ти благодаря...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...