Недей да страдаш
Недей да страдаш,
моля те, любов!
Така ти мене нараняваш.
В очите ти прочитам нежен зов,
със който днес сърцето ми пленяваш.
Недей да страдаш! Моля те, любов,
и мъката недей във себе си подтиска!
Сега съм сякаш паднала във ров,
където тази мъка ме притиска!
И пак с любов лицето си огрей!
Недей да страдаш, моля те, любими!
Не сe измъчвай повече! Недей!
Недей и моля те прости ми!
Ако за теб е трудно, то тогава знай,
за мен пък двойно повече е трудно
и с болката си мен убиваш май.
Да, мен! Макар да ти е чудно!
Защото как спокойно да заспя,
когато знам, че ти очи не можеш да затвориш
и с мисли тежки, и безброй,
в безсънни нощи дълго ще се бориш.
© Галина Матева All rights reserved.
