Недей да вярваш в края
Сега, когато между нас
завесата на вечността се спусна,
седя притихнала от изненада
и плачат в мене тъжни чувства.
И чакам, всяка вечер чакам
да дойдеш във съня ми, нощем късно,
да ме погледнеш с онзи поглед, в който
потъвам в красотата на безкрая,
да се усмихнеш със любов и да ми кажеш:
"Във мене вярвай, тук съм,
недей да вярвяш в края."
Да ме накараш да потръпна
със онзи трепет, в който зная,
че цяла вечност мой ще бъдеш
и аз завинаги ще бъда твоя.
посветено
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татяна Борисова Все права защищены
