Oct 2, 2010, 10:52 PM

Недей да вярваш в края 

  Poetry » Other
568 0 7

Сега, когато между нас

завесата на вечността  се спусна,

седя притихнала от изненада

и плачат в мене тъжни чувства.

И чакам, всяка вечер чакам

да дойдеш във съня ми, нощем късно,

да ме погледнеш с онзи поглед, в който

потъвам в красотата на безкрая,

да се усмихнеш със любов и да ми кажеш:

"Във мене вярвай, тук съм,

недей да вярвяш в края."

Да ме накараш да потръпна

със онзи трепет, в който зная,

че цяла вечност мой ще бъдеш

и аз завинаги ще бъда твоя.

 

посветено

 

© Татяна Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??