Недей ме гледа
Недей ме гледа
Недей ме гледа,
моля те,
недей ме гледа.
Все още
много съм суетна.
Пътувам
към пристанище последно
и пътьом
тук се канех да приседна...
Гласа ми слушай –
знаеш,
той е същият
(с особената своя нотка).
И спомняй
миговете ни вълшебни,
че няма те да се повторят.
Рисува Времето -
безмилостно,
извечната картина своя.
Бразди оставя по лицето...
Недей ме гледа,
чуваш ли,
недей ме гледа!....
Вили Димитрова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Димитрова Все права защищены
