Недей ме гледа
Недей ме гледа
Недей ме гледа,
моля те,
недей ме гледа.
Все още
много съм суетна.
Пътувам
към пристанище последно
и пътьом
тук се канех да приседна...
Гласа ми слушай –
знаеш,
той е същият
(с особената своя нотка).
И спомняй
миговете ни вълшебни,
че няма те да се повторят.
Рисува Времето -
безмилостно,
извечната картина своя.
Бразди оставя по лицето...
Недей ме гледа,
чуваш ли,
недей ме гледа!....
Вили Димитрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
