10 сент. 2017 г., 23:15

Недейте да мълчите

2.7K 5 13

Стигнах до ръба на пропастта.

Погледнах надолу и потръпнах.

Усетих острието до костта

и мигом от там се отдръпнах.

 

До сега си затварях очите

за решетките на моя плен.

Казвам ви, недейте да мълчите -

да не се изгубите като мен.

 

Преди не осъзнавах къде съм.

Движех се напред без цел.

Било е реалност, а не сън.

Но открих и неговия предел.

 

Тогава насила прогледнах

и видях около себе си злоба.

Не се стърпях и побегнах

далеч от картината на гроба.

 

Сега съм по пътя на мечтите.

Загърбила съм безучастието.

Казвам ви, недейте да мълчите,

за да може да ви чуе щастието!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....