10.09.2017 г., 23:15

Недейте да мълчите

2.7K 5 13

Стигнах до ръба на пропастта.

Погледнах надолу и потръпнах.

Усетих острието до костта

и мигом от там се отдръпнах.

 

До сега си затварях очите

за решетките на моя плен.

Казвам ви, недейте да мълчите -

да не се изгубите като мен.

 

Преди не осъзнавах къде съм.

Движех се напред без цел.

Било е реалност, а не сън.

Но открих и неговия предел.

 

Тогава насила прогледнах

и видях около себе си злоба.

Не се стърпях и побегнах

далеч от картината на гроба.

 

Сега съм по пътя на мечтите.

Загърбила съм безучастието.

Казвам ви, недейте да мълчите,

за да може да ви чуе щастието!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...