26 февр. 2007 г., 08:32

Неделна утрин

1.9K 0 4
Неделна сутрин.
Събуждат ме топлите ти устни,
шарещи по тялото ми.
И сякаш като в сън
докосват се ръцете ни.
Отварям очи и виждам
твоите - замъглени от усещания,
замъглени от желание,
замъглени от мен.
И сякаш синьото е станало сиво...
И усещам как политам,
как разпервам криле
и се нося из въздуха,
но не сама...
Ти си там до мен
и виждам усмивката ти...
Колко утрини прекарахме така?
Колко много страст изживяхме?
Даже се чудя как оживяхме?
Пак е неделя, ала
теб те няма в леглото.
Събуждам се сама,
студът ме обгръща.
И ме заливат спомени,
как ме прегръщаха
ръце, топли и силни,
оплитахме крака в съня си.
И някакси естествено заспивах
с лице, опряно върху
най-ценното, което пазиш - твоето сърце.
Чувам как тупти
и знам, че когато те целуна,
то почва да препуска лудо.
Погалвам те нежно
и те прегръщам силно.
Знам, че когато се събудя
отново ще си тук, ала
след миг отново ще си идеш.
Ала спри с този ужасен вик,
сърце, просто заспи.
Сгушена в теб, се усмихвам,
и се унасям в съня,
с думи на устните, ала не ги изричам.
Сега, сама в стаята, ти казвам,
макар че вече не ще ме чуеш:
"Обичам те"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно е,мила...Много нежно и красиво..
  • много е сладко :Р мммм почти сякаш си там
  • ами и аз се надявам, а и също като го кажа той да не си иде
  • това твое стихотворение ме изпълва с противоречиви чуства и незнам точно как да го коментирам.знаеш мнението ми по този въпрос и се надявам някои ден отново да кажеш на някой "Обичам те!" само че в очите

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...