Неделна сутрин. Събуждат ме топлите ти устни, шарещи по тялото ми. И сякаш като в сън докосват се ръцете ни. Отварям очи и виждам твоите - замъглени от усещания, замъглени от желание, замъглени от мен. И сякаш синьото е станало сиво... И усещам как политам, как разпервам криле и се нося из въздуха, но не сама... Ти си там до мен и виждам усмивката ти... Колко утрини прекарахме така? Колко много страст изживяхме? Даже се чудя как оживяхме? Пак е неделя, ала теб те няма в леглото. Събуждам се сама, студът ме обгръща. И ме заливат спомени, как ме прегръщаха ръце, топли и силни, оплитахме крака в съня си. И някакси естествено заспивах с лице, опряно върху най-ценното, което пазиш - твоето сърце. Чувам как тупти и знам, че когато те целуна, то почва да препуска лудо. Погалвам те нежно и те прегръщам силно. Знам, че когато се събудя отново ще си тук, ала след миг отново ще си идеш. Ала спри с този ужасен вик, сърце, просто заспи. Сгушена в теб, се усмихвам, и се унасям в съня, с думи на устните, ала не ги изричам. Сега, сама в стаята, ти казвам, макар че вече не ще ме чуеш: "Обичам те"
това твое стихотворение ме изпълва с противоречиви чуства и незнам точно как да го коментирам.знаеш мнението ми по този въпрос и се надявам някои ден отново да кажеш на някой "Обичам те!" само че в очите
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.