Неделна утрин
Неделна сутрин.
Събуждат ме топлите ти устни,
шарещи по тялото ми.
И сякаш като в сън
докосват се ръцете ни.
Отварям очи и виждам
твоите - замъглени от усещания,
замъглени от желание,
замъглени от мен.
И сякаш синьото е станало сиво...
И усещам как политам,
как разпервам криле
и се нося из въздуха,
но не сама...
Ти си там до мен
и виждам усмивката ти...
Колко утрини прекарахме така?
Колко много страст изживяхме?
Даже се чудя как оживяхме?
Пак е неделя, ала
теб те няма в леглото.
Събуждам се сама,
студът ме обгръща.
И ме заливат спомени,
как ме прегръщаха
ръце, топли и силни,
оплитахме крака в съня си.
И някакси естествено заспивах
с лице, опряно върху
най-ценното, което пазиш - твоето сърце.
Чувам как тупти
и знам, че когато те целуна,
то почва да препуска лудо.
Погалвам те нежно
и те прегръщам силно.
Знам, че когато се събудя
отново ще си тук, ала
след миг отново ще си идеш.
Ала спри с този ужасен вик,
сърце, просто заспи.
Сгушена в теб, се усмихвам,
и се унасям в съня,
с думи на устните, ала не ги изричам.
Сега, сама в стаята, ти казвам,
макар че вече не ще ме чуеш:
"Обичам те"
Събуждат ме топлите ти устни,
шарещи по тялото ми.
И сякаш като в сън
докосват се ръцете ни.
Отварям очи и виждам
твоите - замъглени от усещания,
замъглени от желание,
замъглени от мен.
И сякаш синьото е станало сиво...
И усещам как политам,
как разпервам криле
и се нося из въздуха,
но не сама...
Ти си там до мен
и виждам усмивката ти...
Колко утрини прекарахме така?
Колко много страст изживяхме?
Даже се чудя как оживяхме?
Пак е неделя, ала
теб те няма в леглото.
Събуждам се сама,
студът ме обгръща.
И ме заливат спомени,
как ме прегръщаха
ръце, топли и силни,
оплитахме крака в съня си.
И някакси естествено заспивах
с лице, опряно върху
най-ценното, което пазиш - твоето сърце.
Чувам как тупти
и знам, че когато те целуна,
то почва да препуска лудо.
Погалвам те нежно
и те прегръщам силно.
Знам, че когато се събудя
отново ще си тук, ала
след миг отново ще си идеш.
Ала спри с този ужасен вик,
сърце, просто заспи.
Сгушена в теб, се усмихвам,
и се унасям в съня,
с думи на устните, ала не ги изричам.
Сега, сама в стаята, ти казвам,
макар че вече не ще ме чуеш:
"Обичам те"
© Алекс All rights reserved.
