20 дек. 2020 г., 13:13

Неделна утрин

1.4K 6 10

Събуди ме с целувка, с кроасан и кафе.
Нека боси и рошави срещнем зората.
Подари ми усмивка. Даже по-добре две.
Замълчи. УсетИ любовта в тишината.

Сто години напред бих живяла така...
Виж, в прозореца утрото каца щастливо.
Аз посягам за захар. И твойта ръка
се докосва до моята. Е, не е ли красиво?

Стига бързане, бръснене, грим, облекло,
изключи телефона и "Нова програма".
Нека малко забравим за всяко "защо,
как, къде" ... И да бъдеме двама.

Събуди ме с целувка. И още една.
Забрави за света, той за нас и не знае.
Тази утрин е наша. Аз и ти, с любовта,
дето мило на кафе с кроасани ухае.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....