Неделя
Кроткият затоплен булевард
в съня се сепва и изстива...
А неделният камбанен звън
остро се процежда и разлива
жалкия си празник над града.
Разлюляна, вече не опитвам
утрото да срещна в тишина.
Между две възглавници попива
нервната ми глътка топлина...
Заехтяват ударно килими,
а в прозорците сълзи тъга -
тъга по нежност светлосиня,
изтрита от неделната дъга.
Съседите... и хитът на деня
пробождат мекия следобед.
(А някъде кърви война,
избликнала от грозен поглед.)
... Звънене, тропот, гости,
кафе, покани, клюки,
а после тънка скука
и сън следполунощен...
И безглаголен вик, и блян,
че утре... няма да си сам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Станчева Все права защищены
