Mar 6, 2008, 7:08 PM

Неделя 

  Poetry » Other
460 0 2
   НЕДЕЛЯ

 

 

Кроткият затоплен булевард

в съня се сепва и изстива...

А неделният камбанен звън

остро се процежда и разлива

жалкия си празник над града.

Разлюляна, вече не опитвам

утрото да срещна в тишина.

Между две възглавници попива

нервната ми глътка топлина...

Заехтяват ударно килими,

а в прозорците сълзи тъга -

тъга по нежност светлосиня,

изтрита от неделната дъга.

Съседите... и хитът на деня

пробождат мекия следобед.

(А някъде кърви война,

избликнала от грозен поглед.)

 

... Звънене, тропот, гости,

кафе, покани, клюки,

а после тънка скука

и сън следполунощен...

 

И безглаголен вик, и блян,

че утре... няма да си сам.

© Радост Станчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??