На онзи
лошия
кадър
с белите точици
от слабата камера
в стълба на любовта ни
блъскам се с триколката
като чернобяла
късометражна
няма
комедия
връщам се
двойно устремена
ала бинтована
забързала крачка
за втори челен удар,
а на финала
виждам теб
с ябълки извън орбитите
захвърляш патериците
и заставаш пред
колата остреща...
закривила надолу уста
виждам как друг
насочва се към стълба
и блее с усмивка
срещу мен...
А си мисля аз,
че до вчера
и ти караше
триколка
© Нежното Ласо Все права защищены
полека,
че
се
възбуждам
;>
Искаш,
така ли:>някога...
Виждам
и
припираш
Може
бии..
в следващите
два-три
живота
ще
намеря
смелост
да ти
пиша
първа
:>