17 февр. 2008 г., 20:53

Недоизгледано

972 0 17

На онзи
лошия
кадър
с белите точици
от слабата камера
в стълба на любовта ни
блъскам се с триколката
като чернобяла
късометражна
няма
комедия
връщам се
двойно устремена
ала бинтована
забързала крачка
за втори челен удар,
а на финала
виждам теб
с ябълки извън орбитите
захвърляш патериците
и заставаш пред
колата остреща...
закривила надолу уста
виждам как друг
насочва се към стълба
и блее с усмивка
срещу мен...
А си мисля аз,
че до вчера
и ти караше
триколка

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нежното Ласо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По-
    полека,
    че
    се
    възбуждам
    ;>
    Искаш,
    така ли:>някога...
    Виждам
    и
    припираш
    Може
    бии..
    в следващите
    два-три
    живота
    ще
    намеря
    смелост
    да ти
    пиша
    първа
    :>
  • да,
    определено
    искам
    да
    пиша
    с
    теб
    някога
  • Изненадвате ме;>Скуката била много творчески полезна;>Докато се чудих как да убия времето,пуснах тв-то и даваха Чарли Чаплин;>>>Така се роди идеята;>Благодаря за интерпретациите!:>>>
  • Интересно!
    Како винаги,
    Геврече!
  • Бръмммм, Геврек, запали ми "гащите" с този стих...добре, че не съм шофер, аз затва и не искам да ставам. Много си добра в идейките

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...