17.02.2008 г., 20:53

Недоизгледано

966 0 17

На онзи
лошия
кадър
с белите точици
от слабата камера
в стълба на любовта ни
блъскам се с триколката
като чернобяла
късометражна
няма
комедия
връщам се
двойно устремена
ала бинтована
забързала крачка
за втори челен удар,
а на финала
виждам теб
с ябълки извън орбитите
захвърляш патериците
и заставаш пред
колата остреща...
закривила надолу уста
виждам как друг
насочва се към стълба
и блее с усмивка
срещу мен...
А си мисля аз,
че до вчера
и ти караше
триколка

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нежното Ласо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По-
    полека,
    че
    се
    възбуждам
    ;>
    Искаш,
    така ли:>някога...
    Виждам
    и
    припираш
    Може
    бии..
    в следващите
    два-три
    живота
    ще
    намеря
    смелост
    да ти
    пиша
    първа
    :>
  • да,
    определено
    искам
    да
    пиша
    с
    теб
    някога
  • Изненадвате ме;>Скуката била много творчески полезна;>Докато се чудих как да убия времето,пуснах тв-то и даваха Чарли Чаплин;>>>Така се роди идеята;>Благодаря за интерпретациите!:>>>
  • Интересно!
    Како винаги,
    Геврече!
  • Бръмммм, Геврек, запали ми "гащите" с този стих...добре, че не съм шофер, аз затва и не искам да ставам. Много си добра в идейките

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...