Недоизказано

16 янв. 2009 г., 14:09

Поэзия

423 0 0

Не исках
да бъда
омърсена
от думи,
които
ти стреляше
в мен!

Объркан ли
беше
или
просто
злословеше
отново
по мой адрес?

Изрекъл
безцелно
обидите жалки,
чакаше ме
да те
обвиня...
... но
аз имах
копнеж недокоснат
и чист,
сияещ
в моята душа.

А той бе
да променя
миналото,
отнело
любовта ти
към мен
и ти
да повярваш
отново
в истината,
която
приближи те
до моето сърце...
... и
да погледнеш
в бъдещето,
а там
да ме видиш
до теб,
да решиш
да дадеш
воля на чувствата си,
а не
напразно
да чакаш
моята вина!

А слънцето
в своята утрин
отново
ще грее
с усмивка...
... и ще протегне
ръце
за
нашата любов,
обезумяла от
тежките думи
и скрила се
в моята душа!

Недоизказано

Свързани произведения

Комментарии

Предложения