Jan 16, 2009, 2:09 PM

Недоизказано

  Poetry
561 0 0
Не исках
да бъда
омърсена
от думи,
които
ти стреляше
в мен!

Объркан ли
беше
или
просто
злословеше
отново
по мой адрес?

Изрекъл
безцелно
обидите жалки,
чакаше ме
да те
обвиня...
... но
аз имах
копнеж недокоснат
и чист,
сияещ
в моята душа.

А той бе
да променя
миналото,
отнело
любовта ти
към мен
и ти
да повярваш
отново
в истината,

която
приближи те
до моето сърце...
... и
да погледнеш
в бъдещето,
а там
да ме видиш
до теб,
да решиш
да дадеш
воля на чувствата си,
а не
напразно
да чакаш
моята вина!

А слънцето
в своята утрин
отново
ще грее
с усмивка...
... и ще протегне
ръце
за
нашата любов,
обезумяла от
тежките думи
и скрила се
в моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...