Понякога сред разпилени мисли

закърпвам небесата

                  със надежда.

Като онази птица

с опърлени крила -

      трогната и извисена...

Да подскаже някак си

                         следите ми...

И онази изящна липса –

неподправена

от тъга.

И ще замлъкна тогава...

Ще замлъкна

от страх...

Студени са нощите там

в косите ми.

И как не искам дори и за ден,

да ме няма дори, нито за два -

да се скатая.

Като онази птица

загубила

посока.

Отново искам да летя

както преди -

да летя!

И да се събуждам

изгарящ от безсъние...

И без време!

26.02.2019