едимах
7 44

26 февр. 2019 г., 23:23

Недоизказаност

Поэзия » Другая

824 0 1

Понякога сред разпилени мисли

закърпвам небесата

със надежда.

Като онази птица

с опърлени крила -

трогната и извисена...

Да подскаже някак си

следите ми...

И онази изящна липса –

неподправена

от тъга.

И ще замлъкна тогава...

Ще замлъкна

от страх...

Студени са нощите там

в косите ми.

И как не искам дори и за ден,

да ме няма дори, нито за два -

да се скатая.

Като онази птица

загубила

посока.

Отново искам да летя

както преди -

да летя!

И да се събуждам

изгарящ от безсъние...

И без време!

26.02.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....