26 feb 2019, 23:23

Недоизказаност

  Poesía » Otra
821 0 1

Понякога сред разпилени мисли

закърпвам небесата

                  със надежда.

Като онази птица

с опърлени крила -

      трогната и извисена...

Да подскаже някак си

                         следите ми...

И онази изящна липса –

неподправена

от тъга.

 

И ще замлъкна тогава...

Ще замлъкна

от страх...

 

Студени са нощите там

в косите ми.

И как не искам дори и за ден,

да ме няма дори, нито за два -

да се скатая.

Като онази птица

загубила

посока.

 

Отново искам да летя

както преди -

да летя!

И да се събуждам

изгарящ от безсъние...

И без време!

 

26.02.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих с чудесен финал!
    Поздрави!
    (Почувствах те... мое усещане..)

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...