Feb 26, 2019, 11:23 PM

Недоизказаност

  Poetry » Other
826 0 1

Понякога сред разпилени мисли

закърпвам небесата

                  със надежда.

Като онази птица

с опърлени крила -

      трогната и извисена...

Да подскаже някак си

                         следите ми...

И онази изящна липса –

неподправена

от тъга.

 

И ще замлъкна тогава...

Ще замлъкна

от страх...

 

Студени са нощите там

в косите ми.

И как не искам дори и за ден,

да ме няма дори, нито за два -

да се скатая.

Като онази птица

загубила

посока.

 

Отново искам да летя

както преди -

да летя!

И да се събуждам

изгарящ от безсъние...

И без време!

 

26.02.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих с чудесен финал!
    Поздрави!
    (Почувствах те... мое усещане..)

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...