Feb 26, 2019, 11:23 PM

Недоизказаност

  Poetry » Other
825 0 1

Понякога сред разпилени мисли

закърпвам небесата

                  със надежда.

Като онази птица

с опърлени крила -

      трогната и извисена...

Да подскаже някак си

                         следите ми...

И онази изящна липса –

неподправена

от тъга.

 

И ще замлъкна тогава...

Ще замлъкна

от страх...

 

Студени са нощите там

в косите ми.

И как не искам дори и за ден,

да ме няма дори, нито за два -

да се скатая.

Като онази птица

загубила

посока.

 

Отново искам да летя

както преди -

да летя!

И да се събуждам

изгарящ от безсъние...

И без време!

 

26.02.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих с чудесен финал!
    Поздрави!
    (Почувствах те... мое усещане..)

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...