Недоизказаност
Понякога сред разпилени мисли
закърпвам небесата
със надежда.
Като онази птица
с опърлени крила -
трогната и извисена...
Да подскаже някак си
следите ми...
И онази изящна липса –
неподправена
от тъга.
И ще замлъкна тогава...
Ще замлъкна
от страх...
Студени са нощите там
в косите ми.
И как не искам дори и за ден,
да ме няма дори, нито за два -
да се скатая.
Като онази птица
загубила
посока.
Отново искам да летя
както преди -
да летя!
И да се събуждам
изгарящ от безсъние...
И без време!
26.02.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
