29 мая 2019 г., 15:41

Недокосната

932 0 0

Недокосната


Идвам в съня ти. 
Промъквам се тихомълком –
безплътна, отровна. 
Усещам диханието ти –
учестено, насечено. 
Безсрамно ограбвам те. 
Събирам въздишките 
в стъклени призми, 
екзалтирана от триумфа си. 
Завладявам те. 
Изящно разлиствам 
неразбраните чувства. Търся се. 
Пулсът на стаята с моя се слива. 
Неразгадана съм. 
И в твоите спомени вече ме няма. 
Събуждаш се. 
С последна въздишка и аз се 
стопявам недокосната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...