Недокосната

Идвам в съня ти. 
Промъквам се тихомълком –
безплътна, отровна. 
Усещам диханието ти –
учестено, насечено. 
Безсрамно ограбвам те. 
Събирам въздишките 
в стъклени призми, 
екзалтирана от триумфа си. 
Завладявам те. 
Изящно разлиствам 
неразбраните чувства. Търся се. 
Пулсът на стаята с моя се слива. 
Неразгадана съм. 
И в твоите спомени вече ме няма. 
Събуждаш се. 
С последна въздишка и аз се 
стопявам недокосната.