Идвам в съня ти.
Промъквам се тихомълком –
безплътна, отровна.
Усещам диханието ти –
учестено, насечено.
Безсрамно ограбвам те.
Събирам въздишките
в стъклени призми,
екзалтирана от триумфа си.
Завладявам те.
Изящно разлиствам
неразбраните чувства. Търся се.
Пулсът на стаята с моя се слива.
Неразгадана съм.
И в твоите спомени вече ме няма.
Събуждаш се.
С последна въздишка и аз се
стопявам недокосната.
© Йоана Колева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
