29.05.2019 г., 15:41

Недокосната

930 0 0

Недокосната


Идвам в съня ти. 
Промъквам се тихомълком –
безплътна, отровна. 
Усещам диханието ти –
учестено, насечено. 
Безсрамно ограбвам те. 
Събирам въздишките 
в стъклени призми, 
екзалтирана от триумфа си. 
Завладявам те. 
Изящно разлиствам 
неразбраните чувства. Търся се. 
Пулсът на стаята с моя се слива. 
Неразгадана съм. 
И в твоите спомени вече ме няма. 
Събуждаш се. 
С последна въздишка и аз се 
стопявам недокосната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...