Вярвахме, че можем дните да предричаме,

ала те отлитат без да ги броим!

Колко ли е трябвало, за да се обичаме:

мислехме - импулсът всичко ще реши!

Чувството е, дето свърза ни завинаги!

Топлотата - тази, дето ни гори!

Гушваш се до мене в нощите изстинали

и така е вече много дълги дни!

Но не бърза времето съдник да ни бъде -

с него остаряваме, с него се тешим...

И горчиво-сладък е тайничкият гъдел,

любовта - почувствана - с теб да съхраним!