Недописан сонет
Вярвахме, че можем дните да предричаме,
ала те отлитат без да ги броим!
Колко ли е трябвало, за да се обичаме:
мислехме - импулсът всичко ще реши!
Чувството е, дето свърза ни завинаги!
Топлотата - тази, дето ни гори!
Гушваш се до мене в нощите изстинали
и така е вече много дълги дни!
Но не бърза времето съдник да ни бъде -
с него остаряваме, с него се тешим...
И горчиво-сладък е тайничкият гъдел,
любовта - почувствана - с теб да съхраним!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
