renika67 (Ирена Георгиева)
150 175
8 июн. 2011 г., 13:21

Недописано 

  Поэзия » Любовная
673 0 5

Бездомна съм...

Душата ми е някъде по пътищата черни.

Безцелна съм,

към нищото съм тръгнала,

подтичвам даже май...

И тъжна съм, и вяла, и небрежна,

защото сложих вече точка...

КРАЙ!

Изстрадах си поредната любов,

къде недоразбрана,

тук-таме обичана,

къде отчаяна или възнасяна,

но просто май така орисана...

Да търся ли, да искам ли?

КАКВО?...

Очаквам ли нещата да се случат?

Дали замислена пред следващото ми -

ЗАЩО,

житейските несгоди ще ме учат...

Това е, пак съм си сама.

Уви, аз, пълната с енергия и сила -

жена достойна, жална за едно -

за мъжка ласка съм се затъжила...

Дали да го довърша този стих,

да казвам ли какво ме унижава...

НЕ! - Стига толкоз, прегреших!

Затуй душата не се примирява...

 

© Ирена Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??