Недописано
Бездомна съм...
Душата ми е някъде по пътищата черни.
Безцелна съм,
към нищото съм тръгнала,
подтичвам даже май...
И тъжна съм, и вяла, и небрежна,
защото сложих вече точка...
КРАЙ!
Изстрадах си поредната любов,
къде недоразбрана,
тук-таме обичана,
къде отчаяна или възнасяна,
но просто май така орисана...
Да търся ли, да искам ли?
КАКВО?...
Очаквам ли нещата да се случат?
Дали замислена пред следващото ми -
ЗАЩО,
житейските несгоди ще ме учат...
Това е, пак съм си сама.
Уви, аз, пълната с енергия и сила -
жена достойна, жална за едно -
за мъжка ласка съм се затъжила...
Дали да го довърша този стих,
да казвам ли какво ме унижава...
НЕ! - Стига толкоз, прегреших!
Затуй душата не се примирява...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
