Недописано... за кой ли път...
... и напред, и назад все още се лутам.
Сизифов камък сякаш все бутам.
И още мечтая да искам, да СЪМ,
и още не зная реалност или сън
е днес... и утре ще дойде ли вече,
и пак ли аз ще съм малко човече,
и пак ли рими без смисъл ще редя,
и пак ли в рани и утре ще лежа...
А утре изглежда безкрайно далече,
умори се бедното, жалко човече.
Аз исках да мечтая, да зная, че СЪМ.
Аз исках утре да не е просто сън,
но събуждам се, виждам, все още е днес.
Чукам на вратата, без да чувам "Влез"
и стоя, а римата сякаш не спира,
мъката в сърцето веч не се събира,
проправя си път и сили набира,
пак ли фаталния път ще избира...
... и пак ли ще пише отгоре Недописано,
вечно ли човечето да пише е орисано...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мими Все права защищены
