Shade (Мими)
44 109
Aug 17, 2008, 4:45 PM

Недописано... за кой ли път... 

  Poetry » Other
706 0 4

... и напред, и назад все още се лутам.
Сизифов камък сякаш все бутам.
И още мечтая да искам, да СЪМ,
и още не зная реалност или сън
е днес... и утре ще дойде ли вече,
и пак ли аз ще съм малко човече,
и пак ли рими без смисъл ще редя,
и пак ли в рани и утре ще лежа...

А утре изглежда безкрайно далече,
умори се бедното, жалко човече.
Аз исках да мечтая, да зная, че СЪМ.
Аз исках утре да не е просто сън,
но събуждам се, виждам, все още е днес.
Чукам на вратата, без да чувам "Влез"
и стоя, а римата сякаш не спира,
мъката в сърцето веч не се събира,
проправя си път и сили набира,
пак ли фаталния път ще избира...

... и пак ли ще пише отгоре Недописано,
вечно ли човечето да пише е орисано...

© Мими All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??