10 сент. 2019 г., 21:38

Недоразбрани чувства

1.4K 0 0

Без посока из живота движим се,

безпътни пак по течението

ту, бавно така носим се

или стоим на място

ту, сякаш буйна река, рушим

мостовете на чувствата старите

и дори с мъка и болка нови градим

уж по-добри, а те пак са същите,

но може би устроени сме

така, че и да го търсим

все да не успяваме

или като го намерим,

че наше е не разбираме,

но без усилия и с нехайство

и да не искаме пак прогонваме,

най-трудно уловимото– щастието.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...