10.09.2019 г., 21:38

Недоразбрани чувства

1.4K 0 0

Без посока из живота движим се,

безпътни пак по течението

ту, бавно така носим се

или стоим на място

ту, сякаш буйна река, рушим

мостовете на чувствата старите

и дори с мъка и болка нови градим

уж по-добри, а те пак са същите,

но може би устроени сме

така, че и да го търсим

все да не успяваме

или като го намерим,

че наше е не разбираме,

но без усилия и с нехайство

и да не искаме пак прогонваме,

най-трудно уловимото– щастието.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...