argonyk (Димитър Никифоров)
333 1304
20 авг. 2014 г., 15:10

Недостиг 

  Поэзия
612 0 3

До мен поканите за празници не стигат -
не ви отивам вероятно на паркета...
И моя глас като магарешка талига,
разлайва зад дувара вързаните псета.


Но вързаните псета на синджир не хапят -
зад белите си зъби своя бяс оголват
и кротко на стопанина подават лапа,
облизали ритника му за постен кокал...

 

Един Тома не ми достига с бяла роба
(навярно Юда ще позная в стар приятел).
Недостига на сребърници стискам в джоба,
по дяволите мисълта за кръста пратил.

 

Не ми достига явно и една Мария,
или с различно име - друга непозната,
в очите на която сам да се открия,
през някой тих четвъртък с неизвестна дата.

 

В око на гарван ли сега да се потърся
или на бухал стар в перата оредели...
Не ми достигат петъци, за да възкръсна
в уюта на една несбъдната неделя...

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Удоволствие бе за мен да прочета ! Поздравления, Мите!
  • Много хубав стих!
    Почувствах го.
    Препрочитам го и ми харесва все повече.
    Хм... Ще се връщам тук.
    Поздравления!!!

    Много ми хареса, много!!!
  • Много хубаво, Митко! Чудесно!Преплетено с библейски мотиви!
    Оценявам го!Поздрави от мен!
Предложения
: ??:??