До мен поканите за празници не стигат -
не ви отивам вероятно на паркета...
И моя глас като магарешка талига,
разлайва зад дувара вързаните псета.
Но вързаните псета на синджир не хапят -
зад белите си зъби своя бяс оголват
и кротко на стопанина подават лапа,
облизали ритника му за постен кокал...
Един Тома не ми достига с бяла роба
(навярно Юда ще позная в стар приятел).
Недостига на сребърници стискам в джоба,
по дяволите мисълта за кръста пратил. ...