Недостиг
До мен поканите за празници не стигат -
не ви отивам вероятно на паркета...
И моя глас като магарешка талига,
разлайва зад дувара вързаните псета.
Но вързаните псета на синджир не хапят -
зад белите си зъби своя бяс оголват
и кротко на стопанина подават лапа,
облизали ритника му за постен кокал...
Един Тома не ми достига с бяла роба
(навярно Юда ще позная в стар приятел).
Недостига на сребърници стискам в джоба,
по дяволите мисълта за кръста пратил.
Не ми достига явно и една Мария,
или с различно име - друга непозната,
в очите на която сам да се открия,
през някой тих четвъртък с неизвестна дата.
В око на гарван ли сега да се потърся
или на бухал стар в перата оредели...
Не ми достигат петъци, за да възкръсна
в уюта на една несбъдната неделя...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
